Лий Йе Съл/jang hae byeol.

"Малката Йе Съл е истинска фурия."
"Последният път, когато я видях, пребиваше едно момченце, защото обиждало брат ѝ."
"Йе Съл? О, да, знам я. Лудетина и половина."
"Какво да ви кажа ... момичето има талант, но има странната идея, че не иска да я показва публично. Интересно, нали?"
"Веднъж ми разби носа, защото ѝ казах, че е бедна."
"Ако не беше онзи неин по-голям брат ... Защо винаги трябва да е там и да я пази?!"

~ малко ненужно инфо като за начало"
Фотография. Мотори. Бейзбол. Ръгби. Опера. Моден дизайн. Компютърен 3D дизайн.
Седемте златни "божества", които направляват живота на Йе Съл. Не е типичната корейка в това отношение, защото нито се изживява като том-бой, нито пък е някоя задръстенячка, която просто се обръща към подобни хобита заради липсата на приличен външен вид.
Усмивки. Дъги. Феникси. Жълто. Чийзкейк. Приключения. Адреналин.
Седемте най-любими неща на Йе Съл. Всяко едно от тях изпълва цялото ѝ същество с радост и момичето се превръща в малко пърхащо пингвинче, което е намерило своето вечно--единствено сладоледче. Макар че пингвините не пърхат. И нямат нищо общо със сладоледа.
*** Може да се каже, че е луд блогър, който обича да коментира, оценява и дава мнението си за всичко и всички.
*** Дрехите ѝ са шити от нея самата, макар и малко хора да са наясно с този факт. Освен сестра ѝ, разбира се. Някой ден се надява, че ще успее да направи нещо, което да се хареса достатъчно, че да може да си направи собствена марка.
*** Мечтата ѝ е да стане известна певица, дизайнер и създател на едни от най-популярните компютърни игри. Странно, а?
~ преминаваме към основните насоки"
Когато имате вземане-даване с Йе Съл, имайте предвид, че пред вас стои артист в истинския смисъл на думата. Странна, откачена и понякога твърде много socially awkward. Изпълнена с въображение, иновативна и готова винаги да експериментира. Дам, ако сте си помислили нещо от тези неща по неин адрес, не сте сбъркали. Обикновено някъде сред списъка трябва да се размотават и разни определения като "отвеяна", "интелигентна", "настоятелна", "отказваща да приеме поражението". Любопитна също. И любознателна. Всъщност може да се добавят още много етикетчета, които биха допълнили характера на момичето, но на човек би му отнело цял ден да ги изброи всичките. Все пак, съветът на всеки, който я познава към онези, които я срещат за първи път е да не се притесняват, че ще завършат заляти от творческа лудост и ненормалност. Йе Съл умее да се държи доста прилично, когато се наложи, така че не винаги хвърлянето на врата е начина ѝ за запознаване с някого. Имайте предвид, обаче, че е твърде непредвидима, за да знаете кога какво ще последва като идея в главицата ѝ и съответно като реакция.
~ животът досега"
Е, не е била от онзи тип дечица, които са плачели по цял ден, защото искат да им се купи това и онова, но определено не е била и от кротките. Да кажем, че докато разни хора в собственото ѝ семейство се мотаели насам-натам *според нея*, Йе Съл била навън, върглаяйки се в калта, опитвайки се да направи сервиз за хранене от въпросната кал, представяйки си, че е глина. Или обикаляла квартала с колелото си, гонейки котките и създавайки невероятно много неприятности на баба си. Горката женица смятала, че нещата ще отшумят, когато порасне, но странностите около русокосата станали вси повече и повече. Като за начало ... ами, един ден се домъкнала със стара шевна машина, която била изровила от, никой не знае къде, и започнала да мрънка да ѝ купуват платове. По-големия ѝ брат - Сонг Шил, не могъл да ѝ откаже и всеки ден мъкнел някакви парчета от кой знае къде. В началото резултатите били ужасяващи, но въпреки това момиченцето се разхождало с тях навсякъде. С течение на времето нещата се подобрили и парцалките придобили вида на дрехи, а последно време изглеждат изключително добре - почти като бутикови облекла. Към тях редовно се добавяли странни аксесоари, ярък и лесно забележим грим и разбира се многоцветни нокти, обикновено в крещящи цветове.
Но странностите не приключили до тук.
Изведнъж в двора пред блока на Лий се появил стар и разбрицан мотор. По онова време Йе Съл била 12 годишна, което като че ли не ѝ пречело да се опитва да го ремонтира и съответно да го кара. Тя смятала, че щом Сонг Шил ѝ го е подарил, значи трябва да се научи да кара. Баба ѝ изрично ѝ забранила, обаче, и моторът изчезнал след няколко дни, но страстта на момичето към подобни работи - не. Започнала да събира плакати, фигурки и всичко, което ѝ попадне под ръка в тази насока. Освен, че играела супер много състезателни игри, тя следяла редовно мото спортовете по телевизията. Никой не разбирал тази ѝ страст, но тя си я има и до днес и се е зарекла, когато стане голяма да си купи много мотори.
И да продължим нататък с по-обикновените неща.
Нека избутаме настрана факта, че в училище Йе Съл показвала наклонности да показва, че може да мисли логично само на писмени контролни, никога в клас и по време на устни изпитвания. Това ѝ спечелило доста подигравки от съучениците, които брат ѝ Сонг Шил редовно се опитвал да вкара в ред, когато нагрубявали сестра му. Той винаги се грижил за нея и не допускал да ѝ липсва нещо. В началото си мислела, че нещата, които ѝ носи са даденост, но с течение на времето съучениците ѝ започнали да ѝ се подиграват, че няма майка и баща и затова брат ѝ работи навсякъде и е глупав. Йе Съл чак сега разбрала колко жертви му коствали хубавите "безплатни" платове, прищевките и лигавщините ѝ. Логично, започнала да го защитава пред децата. От там и побоищата. Мда. Не веднъж или два пъти се е сбивала с момичета и момчета, защото са се опитвали да се правят на многознаещи по адрес на по-голямата дъщеря на семейство Лий. Затова и веднъж била на косъм от изключване, но вместо това ѝ дали да върши обществено полезен труд. "Назначили" я за ръководител на скучния фото-клуб, който от години бил замрял в училището ѝ. Мислели, че така ще я укротят, но вместо това, дали на Йе Съл още едно хоби.
Но нещата не приключили до тук. Един ден Йе Съл намерила брошура за музикално училище в стаята на брат си, което изисквало голяма такса. Хрумнало ѝ като идея, че ако може да пее, може да приемат и ако вземе стипендия, нямало да има нужда да работи на повече от една работа, за да издържа баба им. Спомнила си, че в училище често ѝ се подигравали, че не искала да пее в часовете, но учителката ѝ била на мнение, след като я чула веднъж, че от нея ще излезе добра оперна певица. Е, нали точно заради това брат ѝ я беше натикал зад онези завеси в онова музикално училище? Не че се задържала повече от година, но поне научила това-онова. Може би това съвпадение на съдбата можело да помогне? С тази мисъл и намерение, малката Йе Съл си харесала едно парче в интернет и започнала тайно да го репетира, изпращайки видео и писмо, за да бъде одобрена за стипендия.

~ решаващият ден **
- Лий Йе Съл. - изрече дребният рус дявол, който от време на време вдигаше предизвикателно вежда.
Гласът ѝ беше уверен, а погледът и излъчването - на победител. Всеки наоколо можеше да предположи, че е дошла, за да бъде приета, а не за да им доказва каквото и да е било. Всички изглеждаха заинтригувани.
- Виждам, че сте подали заявления за стипендия? - започна директорът.
- Да.
- Какво ще ни изпълните госпожице Лий?
- Time to say goodbye на Андреа Бочели.
- Интересен избор. - изведнъж се обади някаква красива, но доста сурова жена.
Йе Съл не отвърна нищо, а кимна в знак, че е готова да пее и музиката започна да се лее около нея. Започна уверено и продължи така през цялата песен. Беше я транирала достатъчно дълго, за да не се притеснява. Знаеше, че може да уподоби гласа и на двамата изпълнителни, които беше слушала, така че вярваше, че приемането ѝ е просто формалност. Въпреки това продължи да пее, очаквайки с нетърпение онзи миг, когато щяха да го оповестят публично. Гласът ѝ следваше тоналността идеално, почти безгрешно и изключително лесно. Когато изпълнението завърши, тя свали микрофона и триумфално зачака положителния отговор.
- Госпожице Лий, изпълнението Ви беше ... - започна внимателно директорът, но бе прекъснат от дамата до него:
- Посредствено. Напълно средностатистическо. Чудесна имитация и нищо лично вложено в представянето на емоцията. Вместо да почувствам желание да затворя очи и мислено да кажа "сбогом", почувствах нужда единствено да спрете да пеете.
Какво?! Очите на русокоската се разшириха като малки чаени чашки и тя едва не зяпна. Що за отговор беше това? Можеше да види съгласието по лицата на всеки един от преподавателите и не можеше да повярва, че всъщност я класифицират като средностатистическа певица! Та нейният глас беше уникален, не можеше просто така да я зачеркват? Момичето се огледа объркано и се опита да каже нещо, но беше прекъсната от директора:
- Въпреки това във Вас има потенциал, който може да се развие. Госпожица Хе го вижда, сигурен съм. Готов съм да Ви дам шанс, госпожице Лий. Съгласна ли сте, че ще работите усърдно?
Сбърчи вежди и измрънка нещо, че е съгласна, когато гласът на госпожицата отново изпълни залата:
- Трябва да сте уверена, госпожице Лий. Мрънкането няма да Ви доведе до никъде.
- Да, сигурна съм! - извика решително Йе Съл, вдигайки предизвикателен поглед към тях. Нямаше да се откаже, разбира се.
- Чудесно. - директорът кимна отново, - Давам Ви този шанс и частична стипендия, най-вече заради брат Ви. Надявам се да се посветите на каузата поне с половината жар, с която го направи той.
Значи го бяха приели? Йе Съл подскочи весело и благодари на преподавателите, осъзнавайки, че са ѝ дали стипендия и шанс само заради него. Колко ли ги беше впечатлил, за да го направят? Момичето прехапа устни, осъзнавайки, че щом като гласът ѝ им се е сторил средностатистически, значи има още много да работи, за да настигне другите и брат си. Интересно ... дали той знаеше, че щяха да учат заедно?