.

Малко почивка нямаше да му се отрази зле.
Годината щеше да започне съвсем скоро и отново нямаше да има време дори да си отдъхне. Пък и имаше нужда да се откъсне от Сеул и някои определени личности. Все още не беше сигурен как това ще му помогне, имайки се предвид, че мислите му постоянно летяха в тази посока, но трябваше да опита. Длъжен беше. Ако не друго, то поне да прекара часовете на внимателно обмисляне на някое приятно местенце като някой спа център, да речем.
Първата дестинация на Ин Су беше един нов хотел, който му бяха препоръчали, но се оказа, че имало срив в системата и резервацията му била изгубена. Не много приятно, особено заради фактът, че сега трябваше да се надява, че все някъде ще има и местенце за него. При други обстоятелства нямаше да представлява никакъв проблем, но температурите навън бяха ужасни и Хюн имаше лошото предчувствие, че ще му се наложи да пообиколи доста преди да си намери хотел, където има поне една свободна стая.
И така беше започнала петчасовата му одисея, която завърши пред вратите на добрия познатия му "Ocean Suite", където беше отсядал няколко пъти. По принцип водеше учениците си тук на екскурзия, затова и отбягваше да идва, когато е сам, но това му беше последната надежда. Навсякъде другаде беше пълно. Разбира се, веднага щом пристъпи прага на огромната сграда, едно от пиколо се спусна да вземе багажа му, покланяйки се по-дълбоко, отколкото се полага. След това една служителка му донесе освежаваща напитка, докато чака опашката пред рецепцията да намалее. Когато най-накрая се добра и до там го осведомиха, че за него винаги ще се намери стая и му дадоха ключа за една от стаите с изглед към морето. Всъщност онази, в която отсядаше винаги, когато беше с учениците си.
Това донякъде го успокои - щеше да е на познато място. Качиха багажа му и както си му е редът, даде бакшиш на пиколото. След това се изкъпа, преоблече и тръгна да слиза към лоби-бара, когато му се стори, че вижда познато лице. Реши да провери и се приближи към рецепцията, когато осъзна, че е бил прав. В началото не можа да повярва, но реши, че е било доста глупаво от негова страна да бъде така предубеден, че Джи Юн не би ходила на такива места. Усмихна се топло и заставайки зад нея каза:
- Най-известното сопрано в Южна Корея, Азия, а защо и не целия свят, ще отседне в един хотел с мен, ах, каква приятна изненада.
Изчака жената да се обърне, след което се засмя леко, осъзнавайки колко смешно са прозвучали думите му. Макар че ако трябваше да съди по изненаданото лице на рецепционастката, която беше готова да припадне, май беше създал доста фурор сред останалите, които не си бяха направили труда да загледат тъмнокосата госпожица.

.

Разбира се, че беше жалко. Но нямаха какво да направят. Виждаше в очите на младата жена, че колкото и казуално да изказва твърдението си за операта, нея все още я боли, че нещата са се развили по този начин. Той също изпитваше недоволство, но не знаеше какво повече може да направи по въпроса.
- Не само операта, цялата музика е такава, Джи Юн. - той вдигна рамене и кръстоса пръсти пред себе си, - "Кирин" е като свежа глътка от цялото море на еднообразие, което е заляло света, но дори и сред нашите ученици виждам жертви на глобализацията. Което е жалко.
Господин Хюн въздъхна и се заслуша в последвалата реплика на колежката си. А, да. Как можеше да не се досети защо някогашната прима на корейската опера е дошла на Чеджу. Трябваше да е заради онова момче. Как се казваше ... Джин Су? Ясно си спомняше онзи ден, когато младежът се яви на кастинга и смая всички с вълшебния си глас. Оказа се, че бил нетрениран, което донякъде си личеше, но въпреки това бе с една идея по-добър от всеки оперен певец, който се бе явявал последните няколко години. Може би беше еквивалент на Джи Юн, но в мъжки вариант и заради това тъмнокосата го ценеше толкова. А може би беше трагичната орис, която първо беше преживяла та, а сега той? Ин Су предполагаше, че и това има нещо общо.
Болката винаги събираше хората.
- Може би се досещам. - кимна, - И мисля, че за него и "Кирин" би било чудесно да се върне, но как смяташ да го направиш, Джи Юн? Знаеш, че момчето игнорира всички наши опити досега да го върнем, изглежда е потънал в своя малък свят на тъга и не иска да излезе.
Вярно си беше. Множеството имейли и дори личното ходене на Хюн до дома на младежа не бяха помогнали и сега директорът беше доста скептичен по отношение на евентуалното развитие на историята. Надяваше се, че греши, обаче, и че младата жена все някак ще успее да убеди Джин Су да се върне.