김빌숙

Заглавие: 김빌숙 Нед Май 27, 2012 3:51 pm

Ким Пил Сук (김빌숙) ; 16

a.k.a IU, г-ца Пиле хд
Социален статус: с-среден. о.о

about

- Външен вид;
Сладкото и невинно лице на Пил Сук придава доста миловидно и детско изражение, което често кара хората да бъркат възрастта ѝ с по-малка такава. Фигурата ѝ е доста добре оформена, както повечето азиатци няма много големи гърди, но е доволна с това, с което разполага. Преди е била доста пълна, но заради бас е свалила всичките тези килограми и определено сега се харесва повече - според думите ѝ мрази старото си аз, макар че човекът, с който се е обзаложила все още харесва предишния ѝ външен вид.
Тя има кестенява коса, не много дълга - до малко под раменете. По принцип е чуплива, но често я изправя - отново въпрос на лични предпочитания.
Обича да носи .. всякакви дрехи. Поли, рокли, дънки, тениски, ризи, потници... също така обича да носи различни цветове и чифтове очила - в стаята има специално шкафче, пълно с такива.
- Характер;
По принцип думата, с която спокойно можем да опишем характера ѝ е срамежлива... макар, че е на настроения и определено понякога обича да се държи разпуснато или хиперактивно, винаги е различно, но първото впечатление, което оставя е срамежливо момиче.
Не обича запознанствата със случайни хора - запознава се само, ако си е набелязала определения човек и иска да го опознае, иначе ѝ е притеснително и не е много сигурна в думите си. О, а като споменахме - понякога наистина не внимава какво говори и колкото и да е беден речника ѝ с обиди, винаги може да измисли нещо на момента. Не обича да използва стари лафове и такива глупости, с които денонощно бива засипвана - обича оригиналността и креативността.
Откъм пеене - Ким е сто процента сигурна в уменията си и е уверена в това, че има талант. Не вярва на хората, които се опитват да докажат противното, защото знае способностите си и докъде могат да стигнат. Достатъчно ѝ е само да бъде предизвикана, само това ѝ е нужно, за да докаже каква скрита лимонка е всъщност.

history

Откакто е родена е имала една единствена мечта - някой ден да може да се докосне до сцената, до сърцата на хората, да спечели народа с гласа и нотите си. Написала е първата си песен на петгодишна възраст и колкото и странно да е звучала, всички нейни близки я харесали.. и то не, защото са ѝ близки, просто наистина таланта ѝ започнал да се развива и да се показва от едва тази крехка възраст. Когато майка ѝ забелязала това, тя незабавно я записала на уроци по пеене, за да се развива в правилната според нея насока, защото наистина е видяла потенциал и амбиция в малките очички на Пил Сук. И до ден днешен тя продължава да се развива, знаейки, че някой ден наистина ще има този шанс. И ето я тук, време за гимназията Кирин. Това е нейния шанс да блесне, да покаже какво умее, на какво е способна. Само в един единствен ден.

application

Денят дойде. Колкото и да беше сигурна във възможностите си, колкото и да се беше надъхвала преди това... тя просто не можеше да приеме факта, че сега наистина щеше да се изправи срещу съдиите и щеше да им пее. Още повече с този външен вид – как щеше да прикрие това, че няма физическите норми, че не е кльощава като всички останали идоли? Как за бога щяха да я приемат като дори не знаеха как изглежда? Беше се облякла като едно голямо пиле, което просто си скачкаше наляво-надясно в очакване да извикат името му. Но наистина, какво щяха да кажат? Със сигурност щяха да я накарат да свали костюма си, иначе просто.. не можеха.
Сърцето ѝ препускаше, а очите ѝ бяха вперени в малкото екранче пред тях, което показваше какво се случва вътре. В момента танцуваше нейния личен фаворит от цялата гимназия Кирин – Джейсън. Не беше от Корея, но изглеждаше точно като тях – с дръпнати очи и с прекрасна усмивка, която умее да те заслепи само щом го погледнеш. Но какво беше различното, че тя гледаше на него като на някакъв принц на бял кон? В нейното съзнание той беше перфектната представа за перфектен човек. Имаше си всичко – характера, визията, танците.. о, да, той танцуваше повече от уникално, за което тя наистина го уважаваше. А и се държеше добре с нея, макар че се бяха видяли за пръв път преди едва половин ден.
- Ким.. Пил Сук. – извика някакъв объркан глас след като съдиите бяха приключили с оценяването на тъмнокоското. Бяха го приели и в момента нямаше по-щастлив човек от нея, но пък нервното ѝ състояние все още си стоеше там и ѝ се подиграваше в лицето. Щеше да обърка нещо, щеше... Беше само въпрос на време докато се случеше.
Тромавото жълтурче влезе в стаята и погледите на хората срещу нея я обходиха от глава до пети, оставяйки я още по-изнервена. Нямаше ли вече да започва?
Тя поздрави, а те просто продължиха да я гледат странно, докато единия от тях не се пристраши и я попита защо е навлякла тази дегизировка.
- А-аз.. Това е сценичния ми костюм. – отвърна тя и започна да прехапва долната си устна.
Те просто кимнаха и я подканиха да пее. Тъмнокоската пристъпи напред с няколко крачки, за да стигне до микрофона и музиката започна. Нежният ѝ глас се разпростря из цялата стая, което означаваше само едно – беше върнала увереността си и сега изцеждаше всяка една капка талант в себе си, която бе пазила толкова много време – само за един кратък триминутен момент, в който хората най-накрая ще чуят песента ѝ и ще я оценят както подобава.
Извън стаята за прослушването, всички все още неприети младежи стояха със затворени очи и се поклащаха на две страни, наслаждавайки се на меденото звучене на мелодията и гласът ѝ, заедно, в този момент. Джейсън се усмихваше и кимаше доволно, сякаш казвайки „Това е моето момиче!“. Ех, г-це Пиле, защо не си при него, за да го видиш сега? Как ти се радва...
След като краткото изпълнение свърши, съдиите прочистиха гърлото си няколко пъти и заговори най-главния – директора на Кирин. Според него се беше справила много добре, но останалите бяха доста скептично настроени към изглеждането ѝ. Не беше една от онези с обещаващ външен вид поради простата причина, че дори не я бяха видяли, затова я помолиха да свали костюма, при което тя поклати голямата донапренена глава и измрънка „Не мога..“
- Тогава не можем да те приемем... покажи се. – каза някаква жена, която продължаваше да я гледа с присвити очи, очаквайки нещо да се случи – момичето да избяга от залата, или просто.. да направи каквото ѝ казваха.
А самата Пил Сук се чувстваше ужасно некомфортно сред всичките тези втренчени в нея хора, изобщо не ѝ се искаше да го прави, но трябваше. Започна да съблича голямото нещо от себе си, докато най-накрая не успяха да видят как изглежда наистина.. и реакциите им бяха повече от лоши – чак накърниха малкото самочувствие, което беше останало у нея.
- Нали знаеш, че за да си един успешен идол не трябва да изглеждаш... пълна? – попита същата жена от преди малко, подсмихвайки се с едното ъгълче на устните. Ким просто сведе глава надолу и изчака коментарите на останалите. Мнението на директора беше същото, но той беше „ЗА“ да я пуснат като ученичка в Кирин. Този човек имаше... добро сърце. Добро излъчване и добро сърце. Според първото ѝ впечатление, той умееше да прощава и да сбъдва желания. Беше... обещаващ.
Останалите също бяха против, но в крайна сметка думата на главнокомандващия винаги беше на първо място пред всички останали, което автоматично означаваше, че вече тя беше част от тях... част от гимназията.. и мечтата ѝ започваше да се сбъдва, лека полека.

Заглавие: Re: 김빌숙 Нед Май 27, 2012 5:13 pm