Dream high
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


Tonight we are young so let's set the world on fire. We can burn brighter than the sun.
 
ИндексИндекс  Последни снимкиПоследни снимки  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Стая 23, втори етаж.
김빌숙            EmptyСъб Юни 30, 2012 3:49 pm by Директор Хюн

» “Beauty of style and harmony and grace and good rhythm depend on simplicity.”
김빌숙            EmptyСъб Юни 30, 2012 3:30 pm by Orchid.

» 내 목소릴 높여줘 높여줘 높여줘
김빌숙            EmptyСъб Юни 30, 2012 3:08 pm by Orchid.

» dance to the music.
김빌숙            EmptyСря Юни 27, 2012 3:55 pm by Хее Джи Юн

» trouble maker ...
김빌숙            EmptyВто Юни 26, 2012 5:53 pm by Hyun Shin I

» Стая № 34, трети етаж.
김빌숙            EmptyВто Юни 26, 2012 5:52 pm by Hyun Shin I

» ~ Orchid...
김빌숙            EmptyНед Юни 24, 2012 5:06 pm by Директор Хюн

» Рецепцията
김빌숙            EmptyНед Юни 24, 2012 4:37 pm by Директор Хюн

» .........................
김빌숙            EmptyЧет Юни 21, 2012 12:31 pm by Хее Джи Юн


Share|

김빌숙

Предишната тема Следващата тема Go down
АвторСъобщение
Kim Pilsook.
Kim Pilsook.
In this world, there are no such things as a worthless dream.
In this world, there are no such things as a worthless dream.


Брой мнения : 1
Join date : 27.05.2012

김빌숙            Empty
ПисанеЗаглавие: 김빌숙 김빌숙            EmptyНед Май 27, 2012 3:51 pm

김빌숙            Tumblr_m4owybG2eZ1r36vgto2_500
Ким Пил Сук (김빌숙) ; 16
a.k.a IU, г-ца Пиле хд
Социален статус: с-среден. о.о
about
- Външен вид;
Сладкото и невинно лице на Пил Сук придава доста миловидно и детско изражение, което често кара хората да бъркат възрастта ѝ с по-малка такава. Фигурата ѝ е доста добре оформена, както повечето азиатци няма много големи гърди, но е доволна с това, с което разполага. Преди е била доста пълна, но заради бас е свалила всичките тези килограми и определено сега се харесва повече - според думите ѝ мрази старото си аз, макар че човекът, с който се е обзаложила все още харесва предишния ѝ външен вид.
Тя има кестенява коса, не много дълга - до малко под раменете. По принцип е чуплива, но често я изправя - отново въпрос на лични предпочитания.
Обича да носи .. всякакви дрехи. Поли, рокли, дънки, тениски, ризи, потници... също така обича да носи различни цветове и чифтове очила - в стаята има специално шкафче, пълно с такива.
- Характер;
По принцип думата, с която спокойно можем да опишем характера ѝ е срамежлива... макар, че е на настроения и определено понякога обича да се държи разпуснато или хиперактивно, винаги е различно, но първото впечатление, което оставя е срамежливо момиче.
Не обича запознанствата със случайни хора - запознава се само, ако си е набелязала определения човек и иска да го опознае, иначе ѝ е притеснително и не е много сигурна в думите си. О, а като споменахме - понякога наистина не внимава какво говори и колкото и да е беден речника ѝ с обиди, винаги може да измисли нещо на момента. Не обича да използва стари лафове и такива глупости, с които денонощно бива засипвана - обича оригиналността и креативността.
Откъм пеене - Ким е сто процента сигурна в уменията си и е уверена в това, че има талант. Не вярва на хората, които се опитват да докажат противното, защото знае способностите си и докъде могат да стигнат. Достатъчно ѝ е само да бъде предизвикана, само това ѝ е нужно, за да докаже каква скрита лимонка е всъщност.
history
Откакто е родена е имала една единствена мечта - някой ден да може да се докосне до сцената, до сърцата на хората, да спечели народа с гласа и нотите си. Написала е първата си песен на петгодишна възраст и колкото и странно да е звучала, всички нейни близки я харесали.. и то не, защото са ѝ близки, просто наистина таланта ѝ започнал да се развива и да се показва от едва тази крехка възраст. Когато майка ѝ забелязала това, тя незабавно я записала на уроци по пеене, за да се развива в правилната според нея насока, защото наистина е видяла потенциал и амбиция в малките очички на Пил Сук. И до ден днешен тя продължава да се развива, знаейки, че някой ден наистина ще има този шанс. И ето я тук, време за гимназията Кирин. Това е нейния шанс да блесне, да покаже какво умее, на какво е способна. Само в един единствен ден.
application
Денят дойде. Колкото и да беше сигурна във възможностите си, колкото и да се беше надъхвала преди това... тя просто не можеше да приеме факта, че сега наистина щеше да се изправи срещу съдиите и щеше да им пее. Още повече с този външен вид – как щеше да прикрие това, че няма физическите норми, че не е кльощава като всички останали идоли? Как за бога щяха да я приемат като дори не знаеха как изглежда? Беше се облякла като едно голямо пиле, което просто си скачкаше наляво-надясно в очакване да извикат името му. Но наистина, какво щяха да кажат? Със сигурност щяха да я накарат да свали костюма си, иначе просто.. не можеха.
Сърцето ѝ препускаше, а очите ѝ бяха вперени в малкото екранче пред тях, което показваше какво се случва вътре. В момента танцуваше нейния личен фаворит от цялата гимназия Кирин – Джейсън. Не беше от Корея, но изглеждаше точно като тях – с дръпнати очи и с прекрасна усмивка, която умее да те заслепи само щом го погледнеш. Но какво беше различното, че тя гледаше на него като на някакъв принц на бял кон? В нейното съзнание той беше перфектната представа за перфектен човек. Имаше си всичко – характера, визията, танците.. о, да, той танцуваше повече от уникално, за което тя наистина го уважаваше. А и се държеше добре с нея, макар че се бяха видяли за пръв път преди едва половин ден.
- Ким.. Пил Сук. – извика някакъв объркан глас след като съдиите бяха приключили с оценяването на тъмнокоското. Бяха го приели и в момента нямаше по-щастлив човек от нея, но пък нервното ѝ състояние все още си стоеше там и ѝ се подиграваше в лицето. Щеше да обърка нещо, щеше... Беше само въпрос на време докато се случеше.
Тромавото жълтурче влезе в стаята и погледите на хората срещу нея я обходиха от глава до пети, оставяйки я още по-изнервена. Нямаше ли вече да започва?
Тя поздрави, а те просто продължиха да я гледат странно, докато единия от тях не се пристраши и я попита защо е навлякла тази дегизировка.
- А-аз.. Това е сценичния ми костюм. – отвърна тя и започна да прехапва долната си устна.
Те просто кимнаха и я подканиха да пее. Тъмнокоската пристъпи напред с няколко крачки, за да стигне до микрофона и музиката започна. Нежният ѝ глас се разпростря из цялата стая, което означаваше само едно – беше върнала увереността си и сега изцеждаше всяка една капка талант в себе си, която бе пазила толкова много време – само за един кратък триминутен момент, в който хората най-накрая ще чуят песента ѝ и ще я оценят както подобава.
Извън стаята за прослушването, всички все още неприети младежи стояха със затворени очи и се поклащаха на две страни, наслаждавайки се на меденото звучене на мелодията и гласът ѝ, заедно, в този момент. Джейсън се усмихваше и кимаше доволно, сякаш казвайки „Това е моето момиче!“. Ех, г-це Пиле, защо не си при него, за да го видиш сега? Как ти се радва...
След като краткото изпълнение свърши, съдиите прочистиха гърлото си няколко пъти и заговори най-главния – директора на Кирин. Според него се беше справила много добре, но останалите бяха доста скептично настроени към изглеждането ѝ. Не беше една от онези с обещаващ външен вид поради простата причина, че дори не я бяха видяли, затова я помолиха да свали костюма, при което тя поклати голямата донапренена глава и измрънка „Не мога..
- Тогава не можем да те приемем... покажи се. – каза някаква жена, която продължаваше да я гледа с присвити очи, очаквайки нещо да се случи – момичето да избяга от залата, или просто.. да направи каквото ѝ казваха.
А самата Пил Сук се чувстваше ужасно некомфортно сред всичките тези втренчени в нея хора, изобщо не ѝ се искаше да го прави, но трябваше. Започна да съблича голямото нещо от себе си, докато най-накрая не успяха да видят как изглежда наистина.. и реакциите им бяха повече от лоши – чак накърниха малкото самочувствие, което беше останало у нея.
- Нали знаеш, че за да си един успешен идол не трябва да изглеждаш... пълна? – попита същата жена от преди малко, подсмихвайки се с едното ъгълче на устните. Ким просто сведе глава надолу и изчака коментарите на останалите. Мнението на директора беше същото, но той беше „ЗА“ да я пуснат като ученичка в Кирин. Този човек имаше... добро сърце. Добро излъчване и добро сърце. Според първото ѝ впечатление, той умееше да прощава и да сбъдва желания. Беше... обещаващ.
Останалите също бяха против, но в крайна сметка думата на главнокомандващия винаги беше на първо място пред всички останали, което автоматично означаваше, че вече тя беше част от тях... част от гимназията.. и мечтата ѝ започваше да се сбъдва, лека полека.
Върнете се в началото Go down
Директор Хюн
Директор Хюн
Becoming first is a lonely, tumultuous, uncertain path.
Becoming first is a lonely, tumultuous, uncertain path.


Брой мнения : 105
Join date : 23.05.2012

김빌숙            Empty
ПисанеЗаглавие: Re: 김빌숙 김빌숙            EmptyНед Май 27, 2012 5:13 pm

김빌숙            4823047I
Върнете се в началото Go down
https://kirin-school.bulgarianforum.net

김빌숙

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Dream high :: ♔ Прослушвания :: ♔ ---- Вашите герои-