Видя подскачащите наоколо момичета и момчета и се подсмихна подигравателно. Сигурно в някоя паралелна реалност щеше да се притеснява като тях, но точно в този момент не изпитваше абсолютно нищо. Защо му беше да се притеснява? Знаеше, че има нужното, за да се справи, така че не виждаше никаква логика да се товари с глупости. Стоеше си там, без дори да помръдва и само гледаше. Наоколо цареше пълен безпорядък и хаос, които му лазеха по нервите. Някакви момичета се вайкаха насам-натам като заблудени пеперудки, други разгряваха гласовете си, а трети бяха пребледнели сякаш отиват в затвора. Истинска лудост.
Or sumthin like that.
Очите му несъзнателно се плъзнаха към близките екрани и се фокусираха върху съдиите. Изучаваше всяко едно тяхно малко движение, докато някакво момче пееше. Личеше си, че има желание, но намирайки се в близост до стаята, където се провеждаше кастингът, Шин И можеше съвсем ясно да определи, че господинът няма никакъв глас. Шансовете му да бъде приет бяха напълно нулеви. Разбира се, можеше и да греши - имайки се предвид какви хора бяха приели напоследък. Ако обаче трябваше да разчита на безизразните лица на съдиите, то предположението му щеше да се окаже напълно обосновано. Младежът завъртя очи недоволно и се оттласна от стената, на която се бе облегнал, заставайки небрежно отпуснат срещу вратата на залата, където трябваше да влезе. Само след няколко мига извинителните думи на учителите потвърдиха мнението му и отхвърленият кандидат изфуча навън като ураган.
Аматьор.
Никога не трябва да показваш емоциите си, ако искаш да успееш. Шин се усмихна едва доловимо и пъхна ръце в джобовете си, след което изчака да повикат номера и името му няколко пъти, докато най-накрая пристъпи напред и се озова пред комисията. Поздрави ги хладно, но все пак учтиво и застана до микрофона. Мигове по-късно зазвуча и избраната от него песен. Не беше нещо ... традиционно.Let me cry на Jang Geun Suk. Не беше от най-известните kpop песни, които бяха звучали досега, но пък Шин И никога не бе обичал да влиза в някакви очертани граници. Много по-лесно и приятно за него беше сам да прокарва пътя си, независимо дали това значеше огромната самота, която си беше навлякъл сам.
- Let me cry. – тембърът му се извиси на припева, насочвайки вниманието на комисията върху тези конкретни думи.
Малкото, които го познаваха добре, щяха да потвърдят, че тъмнокосият влага нещо определено в този припев. Куплетите винаги биваха изпявани някак лишени от емоция, но на тези определени думи, гласът на младежа придобиваше някаква странна прочувственост. Едва доловима и съвсем лека, тя можеше да бъде различена само от професионалист. Какъвто беше той.
Изпълнението продължи няколко кратки минути, след което песента заглъхна, а с нея и гласът на момчето. Той отвори очи, разрешавайки на слънцето да го заслепи за секунда, след което успя да се приспособи към светлината. Да, беше пял през цялото време със затворени очи. Дали защото не го интересуваха много хората пред него, или защото искаше да направи изпълнението си перфектно, нямаше значение. Някъде зад него долетяха въздишки и ръкопляскания, които обаче не предизвикаха никаква реакция у него. Погледът му се плъзна върху лицата на съдиите, след което се насочи към прозореца зад главите им. Не им беше казал. Още по-добре. Нямаше нужда от ходатайстване, за да получи място в тази гимназия.
- Чудесно, господин ... Хюн? Бих казал безупречно изпълнение откъм вокална гледна точка. И все пак, нека колегите ме поправят ако греша, но му липсваше нещо.
Шин И не трепна. Очакваше го. Нямаше как да се размине без да му направи забележка. Щеше да е нещо ново и странно според стандартите му. Не мислеше, че е нужно да се защитава или да говори в своя защита. Беше избрал Let me cry, защото песента имаше история. Беше избрал да я изпълни безизразно, за да може да покаже, че с помощта на гласа си може да изтрие тази история и да започне отново. На чисто.
- Така е, но с повече упражнения, мисля, че ще се справи блестящо.
- Нима? – думите на директора бяха някак ... двусмислени.
- Мисля, че да. – друг от комисията се обърна към Шин, - Кажете ми, младежо, защото това е много важно – искате ли да учите тук или не? Ако сте дошли, само за да ни впечатлите, трябва да призная, че успяхте. Петте октави са сериозно нещо. Но за да си на сцената, за да спечелиш сърцето на публиката трябва още нещо. Трябва душа. Готов ли сте да отдадеде душата си на музиката?
Тънка усмивка се разстла върху устните на тъмнокосия и той най-накрая върна погледа си върху съдиите, бавно премествайки очи от единия към другия. Задаваха му глупав въпрос, но този път щеше да отговори. Явно за тях беше важно да потвърди нещо очевидно. И макар че той го гледаше изпитателно, Шин дори не трепна, когато думите му напуснаха мислите и се материализираха под формата на две стегнати изречения:
- Дали съм готов? Душата ми беше отнета много отдавна, сон сенг ним, но остатъците от нея вече съм подарил на музиката.
Дори не дочака някой да му съобщи дали е приет, или не, а се насочи бавно към изхода. Знаеше, че вече е грабнал вниманието и не се притесняваше, че може да го изгуби. Директорът нямаше как се възпротиви – всички бяха забелязали огромния талант, макар че им го беше представил постно и скучно. Нещо повече - Шин се бе превърнал в загадка за тези хора – малко кълбо от прежда, което щяха да се опитат да разплетат, за да получат идеалния образ, който им трябваше. Нямаше как да не го приемат.
Той го знаеше.
Знаеха го и те.

1. Име: Хюн Шин И
- псевдоними Принцът
2. Възраст: 18 години
3. Социален статус Беден
4. Външен вид Олицетворение на фантазиите и идеала на всяка една корейка. Като малък е бих пухкавичък, но с течение на годините се превръща в висок, строен и слаб младеж с изключително добре оформено тяло и наистина красиво лице. Има студено и някак надменно излъчване, които комбинирани с вродената му арогантност обясняват от къде идва и прякорът му. Обича да експериментира с прическите и цвета на косата си, също както и с дрехите. В очите му човек може да потъне като в море от разтопен карамел. Тези, които го познават знаят, че очите му са единственият прозорец към емоциите му, който Шин не може да затвори съзнателно.
- лик на героя. Ким Мьонг Со.
5. Характер Труден. Сложен и тежък характер, който изисква изключително количество търпение и внимание, за да може поне малко да поумекне. Някой с по-богато поетично въображение би описал Шин като малко таралежче, което се страхува да се отпусне и винаги наранява с бодличките си онези, които дръзнат да го докоснат. Арогантен, ироничен и изпълнен със сарказъм, той е способен да обиди всекиго, независимо дали има причина, или не. На какво се дължи това, никой не може да каже, но има определени хора в училището, които твърдят, че са виждали как защитната стена на малкия таралеж пада и от там се показва изключително любвеобвилно и мило същество, което е готово да помага. Кои са тези хора, които твърдят подобно нещо, е неизвестно, но истината е точно такава. Веднъж ако някой успее да спечели доверието му, разранявайки дланите си върху бодливата му обвивка, този човек печели цялата преданост и внимание на Шин, превръщайки се в нещо неприкосновено. Дотогава обаче ... всички ще трябва да се опитват да изтърпят егоцентризма на младежа, който тъмнокосият подхранва допълнително с пълното осъзнаване на сериозния си талант.
6. История
Не обича да говори за миналото си и то определено стои забулено в мистерия. Според училищния картон има родители, но дори когато учителите са го питали, младежът не е казвал много за тях, твърдейки, че те не са важни. Опитите да се разбере нещо повече за предишния му живот в Кирин също са неуспешни. Изглежда сякаш Шин не е съществувал до момента,в който е кандидатствал в гимназията.
Но това не е най-странното.
Никой не знае как и защо, но той живее напълно сам, без да има кой да се грижи за него. Околните нямат представа как изкарва парите, с които живее, но и едва ли някой ще научи, защото тъмнокосият няма намерение да споделя. Из коридорите на гимназията циркулират различни слухове, че има роднинска връзка с директор Хюн и то не просто, защото имат еднаква фамилия, ами защото срещите между тях са винаги необикновени. Разговорите им са кратки, криптирани и обикновено изпълнени с убийствена доза ирония от страна на Шин. Някой от по-смелите ученици твърдят, че са баща и син, но разликата в годините им е само 14, което прави това твърдение смешно. Това не пречи слуховете да продължават, а и Шин не прави нищо, за да потвърди или отрече някой от тях.
7. Допълнително Умее да свири на цигулка, пиано и бас китара. Говори свободно японски, английски без смения корейски акцент, китайски и немски.