"Назначението дойде ... неочаквано. Никога не бях искал да стоя "на сцената", беше ми достатъчно музиката ми да достига до хората. Дали знаеха името ми беше нещо второстепенно. Нетърсено. По-малкият ми брат се възхищаваше на известните личности и искаше някой ден да постигне слава. Да се разхожда по улиците и да го разпознават, а той да им дава автографи. Мен никога не ме е блазнело такова нещо. Започнах да пиша музика, защото това беше единственото нещо, което ме спасяваше от скучното ми ежедневие. Бях на пет години, когато написах първата си песничка. Майка ми видя някакъв потенциал е реши да ме изпрати на уроци при леля ми, която беше композиторка. Но това не е важно. Важна е страстта ми за музиката. Навсякъде виждах ноти, чувах мелодии и докосвах готови произведения. Пишех ноти навсякъде - върху салфетки, листи, панталоните си ... Не знам дори как стана така, че изведнъж се оказах засипан от предложения за работа. Приемах повечето, защото имах достатъчно муза и неусетно хората започнаха да обичат музиката ми. Е, не я изпълнявах аз, но компаниите знаеха кого да търсят, когато имат нужда от хитове. Пишех не само песни, но и симфонии, които се изпълняваха от националния симфоничен оркестър не само на страната ни, но и от тези на цяла Европа.
А аз не обичах да стоя в светлината на прожекторите. Затова не знам как попаднах там. Как ме избраха за директор на училището. Знам само, че искам да предам на всички тези деца своята страст към музиката си и да ги накарам да преследват мечтите си, защото те са най-ценното нещо на този свят."